Ливади (дем Пидна-Колиндрос)

Ливади
Λιβάδι
	Ливади Λιβάδι
— село —
	Манастирът „Свети Илия“
	Ливади Ливади Ливади
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пидна-Колиндрос
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	195 m
Население	183 души (2021 г.)
Пощенски код	600 61
	Ливади в Общомедия

Ливади или Вулчища (на гръцки: Λιβάδι, катаревуса Λιβάδιον, Ливадион, до 1953 година Βούλτιστα, Вултиста или Βουλιστά, Вулиста^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.

География

Селото е на 195 m надморска височина^[2] северозападно от Колиндрос (Колиндър) и югозападно от Мелики. Край селото е манастирът „Свети Илия“.

История

В Османската империя

В XIX век Вълчища е село Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вълчища (Valtista), Китроска епархия, живеят 150 гърци.^[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вълчица е село в Берска каза и в него живеят 42 гърци християни.^[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вилчица (Viltchitza) живеят 35 гърци.^[5]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вълчища остава в Гърция. В 1953 година селото е прекръстено на Ливади.

Населението произвежда жито и се занимава частично и със скотовъдство.^[6]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	103^[6]	106^[6]	150^[6]	173^[6]	191^[6]	315^[6]	309^[6]	301^[6]	243^[6]	307	235	183

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 270. (на македонска литературна норма)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 271. (на македонска литературна норма)

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_270-2] Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 270. (на македонска литературна норма)

[3] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.

[5] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)

[Симовски_271-6] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 271. (на македонска литературна норма)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]